Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2009 00:43 - Човек се учи... от всичко
Автор: kossie Категория: Лични дневници   
Прочетен: 842 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Обичам морето - дава ми едно такова спокойствие, мир и пространство, което не мога да обхвана дори със собственото си съзнание.
Когато имам нужда да помисля, идвам тук - стъпвам на топлия пясък, взирам се в хоризонта, вдишвам свежия въздух и наблюдавам вълните - как идват и си отиват и отново идват и отново си отиват... Трябва да помисля за толкова много неща, а дойда ли тук сякаш забравям за всичко - оставям се на песента на вълните и потъвам в спокойствие и в синьо.
Колкото и да си мисля, че всичко е наред - не всичко е наред, не винаги е слънчево, не винаги ми е до смях. Хората казват, че за да оцелееш трябва да се бориш. Добре, но в труден момент подобни думи ми се струват толкова клиширани. Какво друго ми остава, освен да се усамотя и да си помисля за някои неща.
Както си разсъждавам ей така за живота, проблемите и още нещо, изведнъж вниманието ми бе привлечено от една буболечка. Кафяво малко нещо, с изпъкнали очички, тънички крачета и нежни крилца, с които, незнайно защо, пазеше само рзвновесие, но не хвърчеше... Та това малко буболече беше попаднало в дъното на един т.нар. "кратер" в пясъка, образуван от човешка стъпка. Малкото животинче се опитваше с всички сили да се изкатери най-отгоре на този своеобразен кратер, но песъчинките се раздвижваха с всяко размърдване на крачетата и тя падаше долу. Без да губи никакво време тя отново започваше да се катери нагоре, но отново падаше. В нейният случай пясъкът е коварната сила, която я спира да продължи начинанието си. Като всички "доброжелатели" в собствения ни живот, които ни дърпат надолу, за да не можем да се изкачим. Единствената помощ, която буболечката може да получи е или аз да я побутна или да изчака кротко, докато завали дъжд, за да може пясъка да се втвърди и изкачването да стане по-лесно... Аз реших да видя дали това молко същество ще успее да се справи , а дъжда беше далеч...
Не се отказа, много пъти песъчинките я свличаха надолу, много пъти и се е искало навярно да се откаже, но е сама, няма кой да и помогне и единственото нещо, което и остава е да се бори срещу песъчинките. Успя! Това малко животинче не се отказа!

Честно казано направо си забравих за проблемите, докато наблюдавах всичко това и се замислих... Как е възможно едно малко буболече, което не е по-голямо от нокът да успее да се пребори с трудностите, да успее да премине препятствието, а ние да си поставяме бариери и прегради, да си измисляме извинения и цял живот да си стоим в "дъното на стъпката", а всички тези "песъчинки" да си играят с нас и да ни подмятат. Жалко е, ако се оставяме. Жалко е, ако не се борим. Жалко ще бъде и ако една нищо и никакво насекомо се окаже по-голямо от нас.
Може това, което пиша да се струва глупава за някои, но не ми пука. Днес научих урок от буболечка и смятам да си го запазя за цял живот!



Тагове:   море,   урок,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kossie
Категория: Лични дневници
Прочетен: 32475
Постинги: 10
Коментари: 5
Гласове: 334
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031