Понякога ужасно се изнервям на близките си хора. Обяснявам, обяснявам за даден проблем и всичко, което искам е просто да ме изслушат и да ме подкрепят, въпреки това какво е моето решение. А какво става? Дава се прекалено много акъл, който изобщо не е искан, дават се съвети, изказват се критики, упреци, заради прибързаност... Ами писна ми! Искам да ме оставят да си живея живота без да ме критикуват предварително за нещо, което самите те се страхуват да направят, а винаги са го искали.
Писна ми някой да ми казва кое е за мен и кое - не, кой е за мен и кой - не, каква работа трябва да работя, какви приятели трябва и не трябва да имам, как трябва да се обличам, кое как трябва и не трябва да направя... Не съм на пет години да ми казват да не бъркам в контакта, че прическата ми ще се промени драстично и ще боли...

Писна ми все някой да се опитва да спре полета ми! Вярно, може да се окаже, че не мога да летя, но искам да знам, че съм разперила криле и поне съм опитала!


Като за начало - малко агресия, но поне сама си давам някакъв стимул да продължа да вървя, макар и срещу течението :)